автор: daro

Аполония* – това е твоето име.
Ослепи ме! Ощави очите ми...
в зелена светлина да те провидя.
По гърдите ми подкови остави
в разпънатия миг от щастие
и безумието нека да кръжи
по манежа от препусканото тяло.

Загадъчна* ли си – кажи?
В разкошната си грива ли...
във волната опашка ли ме скри?!
По изящните контури от дъги,
с юздите от съсипан свят кърви
едно единствено желание,
загатнато от шпорите по вените:
Ти моя кръв ли си? И в мен върви!

С омагьосаните длани, наивно
ръждиви гвоздеи коват в искри
стобора на развенчания ми таен път.
А в квадратчето – късче виолетово небе,
дарове блестят от ябълковите градини
на моя огнен...и вълшебен свят.
Демон ли си... или половината от мен?

......................................................
* имената на две прекрасни кобили