 |    От себе си идвам, към себе си пътувам Силата себе си да понесеш
в синтетичния свят,
без мозайки в римски стил,
които прикриват
невзрачните туптежи
на земята,
с непоносимия инстинкт за живот
да се справиш,
с очите на мъж и с ръцете
на жена да сломяваш
смирената пустота,
без да променяш калиграфията
на белезите,
които годините чертаят по теб,
без да сменяш лицето си,
нито то теб,
тогава вече да можеш да престанеш
да сънуваш вечния живот
и най-сетне да се сътвориш,
Боже.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "От себе си идвам, към себе си пътувам" | Вход | 31 коментара (109 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от fortemotore на 23.08.2011 @ 17:17:25
(Профил | Изпрати бележка) | мъдро е Дес- Мари
хвърли ми нов поглед върху Него
:) |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от desert_inrose на 23.08.2011 @ 17:36:20
(Профил | Изпрати бележка) | пътят не се вижда, ясна е само целта
или..?
|
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от anonimapokrifoff на 23.08.2011 @ 17:41:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Много сложна мисъл, и то казана с едно изречение. Поздравления! |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 23.08.2011 @ 18:05:06
(Профил | Изпрати бележка) | Често се питам:
*Дали има човек непожелал не-материалното *най-сетне да се сътвори* в материално...*
Нещо като безмисления (за мен) въпрос *Има ли Бог?* :) , :) , :)
*... с очите на мъж и с ръцете
на жена... *
А с това - окончателно ме доуби!... :) , :) , :) ... и обърка още повече! :)
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от sia на 23.08.2011 @ 18:05:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво, Дес! |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от Liliya на 23.08.2011 @ 18:20:10
(Профил | Изпрати бележка) | Ще си го прочитам пак, даа... има какво да си взема оттук...
:) |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от azz на 23.08.2011 @ 19:06:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Всъщност сътворяването е най- висшият акт на божественост, а себетворяването атрибут на най- завършеният абсолют. Много смислен тест, силен идейно и поетически. Дзен и изкуството да твориш. ! |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от solar на 23.08.2011 @ 19:33:29
(Профил | Изпрати бележка) | "Господи,дай ми да живея в светлината на
твоята истина" - най - късата молитва...
лято е, Дес, усещай времето в теб със задоволство
поздрави |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от arkoudaki на 23.08.2011 @ 19:53:59
(Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно! Мъдро!
Сърдечни поздрави! |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от roza1 на 23.08.2011 @ 19:58:57
(Профил | Изпрати бележка) | Пътешественичка:)
Тази смирена пустота малко ме притесняваше, но любовта си е свършила работата, както става ясно.
Поздрави, МД!:)
|
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от phifo на 23.08.2011 @ 22:49:46
(Профил | Изпрати бележка) | Отворено е откъм смислите си...
Харесва ми! |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от doktora на 23.08.2011 @ 23:19:54
(Профил | Изпрати бележка) | | силата да понесеш себе си...и да се сътвориш |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 23.08.2011 @ 23:55:16
(Профил | Изпрати бележка) | Да опознаеш себе си,без да имаш нужда от материалния свят.В свят материално простичък,но духовно богат.Пътят към себе си го извървяваме през целия си живот,но дали стигаме...
Ех ,Дес,философка такава;) |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.08.2011 @ 10:44:14
(Профил | Изпрати бележка) | с очите на мъж и с ръцете
на жена да сломяваш
смирената пустота
*
(виж все какви ги избирам ...)
Въпреки, че пак улових тъжното, (което може и да го няма, но )... заглавието ти е прекрасно обобщение на самото стихотворение... еволюция-инволюция... Трябваше ми нещо такова :) |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 24.08.2011 @ 13:13:50
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | | Постоянен е процеса на сътворяване и пресътворяване, си мисля, и неизбежно се променят калиграфията на белезите, и лицето..Мда... А този ти текст и това ти заглавие вече са ми любимо твое произведение. За това- последното, винаги можеш да ме опровергаеш!:) |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от na_de на 24.08.2011 @ 14:51:16
(Профил | Изпрати бележка) | Их, М-Д, как ли човек може да понесе себе си?! :) (
Много е противоречиво, ама много.... Ти знаеш, де, защо ли ти го казвам...
Поздравче светло!!! :) |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от dimension на 24.08.2011 @ 21:17:15
(Профил | Изпрати бележка) | Защо така - като чета някои автори, ми идват десет неща да им кажа...
Първата ми мисъл след прочита на стихотворението ти:
Преди няколко дни в компания ми разказваха за експеримент, при който решили да ходят по жарава, единият мъж казал: "Аз вярвам, че няма да се изгоря", и наистина - всички си изгорили ходилата, само той преминал невредим.
Второто, което се сещам е едно написано от мен, ей туканка ще го копна, каквото и да си помислиш:
.............
Да останеш неизчезнал,
на несъществуващата гара,
в нереалния живот...
С мигове и спомени
недоживени.
Всъщност те дали са билИ,
или са си фантазиен плод,
или са илюзия на сетивата,
или по неимане носталгия?
Да останеш неизчезнал...
Себе - недочакал,
недоплакал,
недосътворен.
Да останеш
и да се направиш.
Колко много гари...
............
И трето - май не мога да направя смислен коментар, така че - прощавай за дългия пост, Деси... |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 24.08.2011 @ 21:29:58
(Профил | Изпрати бележка) | Да понесеш... как?... че на всичкото отгоре и да се сътвориш!...
Уникална си понякога!
С искрено възхищение от идеите ти, Ангел! |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от puh4e на 24.08.2011 @ 22:53:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Събрах си всички пухчета в строй да ти козируват - много философско... |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от ATOM на 27.08.2011 @ 09:57:14
(Профил | Изпрати бележка) | не съм сигурен дали правилно се ориентирам
та, ако добре ме забелязваш, виждаш как малко притеснено се оглеждах досега
и как сега присядам тук, очарован от собственото си удобство в това ми местопребиваване |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.09.2011 @ 17:12:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Това го чета от самото му публикуване, с надеждата, че ще ми хрумне някакъв свръх коментар, какъвто стихотворението със сигурност заслужава...но засега ще се огранича само да кажа, че е страхотно и ще продължа да разчитам калиграфията му!:) |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от zebaitel на 03.09.2011 @ 17:54:13
(Профил | Изпрати бележка) | | без да сменяш лицето си,нито то теб...
Как ли става това! Сигурно само с душа?! Много хубав, размислящ стих, Царствено дете! Заслужаваш си прегръдките!!! |
Re: От себе си идвам, към себе си пътувам
от 4erGologan на 12.09.2011 @ 20:11:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Лек път!:) |
От себе си идвам, към себе си пътувам
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 13.09.2011 @ 07:54:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Трансцедентална медитация и поезия в едно. Философски трактат, който препрочитам отново и отново... Може хиляди томове да се изпишат, но защо ли, когато ти си успяла да изкажеш всичко на един дъх... /като застинала Вечност - променяща се и винаги неизменна/. Благодаря ти, мила Мария-Десислава! За мен бе чест и истинска наслада да се докосна до този твой Текст-Откровение... |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 784
ХуЛитери: 4
Всичко: 788
Онлайн сега:
