автор: darkterminal

От бяс и от мъка
са в пустинята думите,
обичам и повея сух.
И пясъка жежък,
през ресниците
спуска се -
и болно гори ме,
и носи ми смут.
Повява и вятърът,
не сеща се хлад,
а само на огън дихание.
На нощи прохладни
изпълнени с глад -
за водопади от пясък
и тежко ухание.
В ръцете си
камъни стискам и пиша
наречени думи
без страх.
С кръвта си
обричам се
на дюните само
и безкрайния облик
изписан в мираж.

...

Пустиня от камъни
Чистилище свято
На бесен, проклет
И незнаен народ
От воини силни
И слабост опарени
С куршуми и ножове
Поели на път

...

Ще искаш вода
Ще дам ти от вените
Ще пиеш
Ще викаш
Ще бъдеш вампир
Ще стискаш ръката от слънце опалена
Ще нося те силен
Ще бъда потир

...

Угасваш във пясъка
Пустинно си слънце
Опалящо дюните
Днес пак ще блестиш
През волните стъпки
В лицата на маврите
На дулата им сенките
Леко следиш

...

Такава си
Суха пустиня
Очистваш ме
Два пъти
Силен
От днес
Ще искам
И ти
Ми отдаваш
По толкова
Колкото само
Искаме с теб

...

И бродиш ти знойна
На юг и на изток
Полека, уверено
Ме водиш на път
Повдигаш пушито
И пясъчна роза си
С любов подарена
От камък си цвят

...

Това е
Пустинно желание
Бедуини са
Моят народ
Дано те намеря
От дюни терзание
И сух
Днес стои
На жилите
Пустинният свод

...

Това ще
Потърся
Дано го намеря
Дано ме бележи
Със нож
По гърба ми
На нея отдадени
От ноктите надпис
Пустинен
Оброк

...

Обичам пустинята
С нейното име
И знам ще приспи океана
Да бродя из нея
Съм само готов
Дори без вода на колана

...

Ще погаля ръцете и
Ще взема ги в моите
Ще ме гледа със тъмен нефрит
Ще притисна в корема си
Ще извикам и името
Ще бележа се само за теб

...

Дишам те пясъчна
На пресекулки
Давиш ме
Сипваш ми дъх
Леко омесен е
С пясъчни наноси
Лунна пътека
Носеща смърт

...