автор: GINKO_PRIM

(Ни знам ква точка да туря. Койт` знай – да слага!)


Съм си лайно ут класа. Рядку, аруматну…
Кат ма настъпат (чи и без), кат кажа „Пляаас!” -
напрау `сичкуту пейзаж омазвам.
Ай, стига сми са прàили курназ!

Какот мий дадену – такоз на цвят дукарвам.
На слънци дажи придубивам тен,
чи кунсистенцията сменям… Вярно,
кат завали – разреждам са хептен,

ма то и кво? На двора – сал мухи.
Унея – конскити – най-бържи ма накацват
и кльопат, кльопат… ма убичат можи би,
ма нà – късмет! Кат нù им иди, хич ни ми и казват -

бръмчът, бръмчът... грам нямат диплумация.
То, не чи аз я притижавам де, амаа...
Ут микруфлората мий пуста дифурмация –
хà хлъцна – хà пак някугу улях...

Кат цялу кво ми е? Не всекиму е дадену
га другу няма – барем да та стопли.
Ку щети - трийти ма, ама пуне признайти,
чи ма разбрафти за какó гуворя!