автор: ringo

И нека първо да се разберем-
не гоня нито слава, ни облаги!
Че крастата си чеша всеки ден,
за моя сметка си остава, драги!

Не стъпвам в туй проклето кафене,
където хвърлят зара до припадък.
О, там не ще ме видиш мене, не.
Бедняк съм, да, но не отпадък!

Със думите - приятели и врагове -
обичам най да си общувам.
Тоз, който пише, ще ме разбере -
другарството със тях си струва.

С тях можеш винаги да споделиш -
затуй приятели са много верни.
Но можеш и да се орезилиш,
ако ги ползваш непомерно.

Обичам да заспивам в летен ден
със стих в главата недописан,
звезди далечни да трептят над мен,
аз римите на сън да сричам...