автор: daro

Аз имах нужда да те видя.
Да се разтворя в твойта белота.
Да си кажа: Има я...
излъчва чистота!

Да си спомня ласката,
с която ме проводи до вратата –
да разкажа на съдбата болката си
и да поема пътя си на волността.

Говорихме си за хигиената на текста,
за вълнението да обичаш работата си,
за отговорността, с която пишем листа
от живот – да дарява само радост.

Разказахме си...и за нафора печал.
За светлия му труд, на твоя татко,
за библейския му лик – осиротял
на самотен камък с висша благост.

Радвам се на свежия ти полъх...
на здравето, на чудесната ти бодрост,
от която и в този ден отпих
и докоснах неизречената близост.

Аз имах нужда от това...
Да притихна нейде суетата.
Да те вярвам!
Да те има…

....................
на Стефка – моето упование