автор: haberlea

Болката е изписана
в очите ми,
на челото,
в сърцето,

което не виждаш...
Как ще ми се радваш?

Полета на мислите ми
е прекъснат...
Стърчат,
прерязани проводници,
и докосването до тях
е опасно...
Как ще ме докосваш?

Една душа е останала –
облак дъждовен –
ще завали върху двама ни!

29.05.11 г.