автор: stanislav

- Който не слуша, няма да яде.
- Мамо, но аз съм гладен.
- Казах ти вече!
- Добре, добре... Ммм... Видя ли. Ето че те слушам. Дай ми сега да ям.
- Знаеш, че нямах точно това предвид. Ти постъпи много лошо с материала на татко. Повечето от тях ги изпочупи и повреди. Вече за нищо не стават...
- Но, мамо, татко също ги чупи и поврежда. Той го прави непрекъснато и с много по-големи количества материал. Това лошо ли е?
- Не. Когато ти правиш това, то е лошо, когато татко ти го прави, то е добро.
- Ама татко има много материал. Ако не му кажеш той няма да забележи.
Я не говори глупости. Татко ти всичко забелязва. Освен това материалът си е негов. Когато пораснеш можеш да си направиш свой и да си го хабиш както си искаш.
- Иха! Обещаваш ли?
- Обещавам!
- И ще мога да го чупя, да го разкъсвам, да го унищожавам, да правя с него каквото си поискам!
- Да, ще можеш.
- Ура!... А, мамо?
- Да.
- Ти защо си нямаш материал?
- Хм, защо да нямам? Вие с татко ти сте моят материал... Хайде сядай, че супата ще изстине.
- Мамо, ти се шегуваш, нали? Ти не можеш да си играеш с нас така, както татко си играе със своя материал.
- Да, не мога. Аз не съм Бог.