автор: starozagorez

Веднъж, когато се събудиш в Трявна
и от балкона се чудиш къде да си пиеш кафето,
по уличката от тишината още заспала
ще мине момичето младо, което
ще хване с поглед букет от причини
да те погледне без да отмине,
да махне с ръчичка, и да попита
ти ли си този, който се скита
в града й и търси нюанси
за вечер с нея и нейните танци.
Ти се усмихваш. Тя отговаря.
Целувките лягат по тротоара.
Ти се навеждаш във реверанс
и тя е готова за бавния танц.
И казва:"Да тръгваме вече!
До нашето щастие - пътят е вечен!"

21.08.2011 г.
Трявна