автор: sbydnata

Вървя приведена,замислена...
времето за мен отдавна спря...
Защо ми е да знам
кога е?...
Щом аз съм призрачна,
невидима,недоловима...

Очите гледат ме,
но мислите целуват,
виждат другата...
Тя истинска,уверена,
неповторима е...

Склони глава на рамото ми,
поплачи,
поискай помощ,разкажи...
Ще ти е леко,
приятел верен имаш в моето лице!
Ще ти даде съвет,
ще те похвали, ще се усмихне с теб...
защото ... те обича!...

Ще бъда празна,
ще умирам всеки миг...
душата си на огън ще горя...
очите ще те гледат,
сърцето тайно ще те люби...,
а ти ще бъдеш толкова далеч...
прегърнел и копнеещ другата...