автор: pimpa

Върху карта пътеки чертая,
тази карта е моята длан
и нарочно не стигам до края
Зная - в края всеки е сам.

Отбелязвам с точка моменти,
огорчили едничко сърце,
многоточие всеки акцент е
на въздишка и свидно лице.

Тъй пътувам в света недодялан,
от душата простор аз крада,
но пътеките в мен остаряват
и невидим залязва деня.