На Лени и Лора с обич
Няма да споделям с него празници.
Аз самата празник ще му стана.
Между два и четири. Сред разни
други причинители на рани.
Той без мен ще боледува зимата.
Аз ще го лекувам, но на пролет.
Срещу мен ще се изправят климата,
клюката и крехката му воля.
Ще се крием, ето, вижте – няма ни.
Има я единствено вината.
Аз сама ще се пребивам с камъни -
като гледам снимки на децата му.
Но ще съм вълшебно огледало,
ще показвам само смях и песни.
Само че... това съм го живяла.
И смъртта, ви казвам, пó е лесна.






