автор: hunter

1
Уморих мисълта,
бавно напуснах пространството
от глаголи. На слизане
тръгнах залитайки,
вместо надолу. Но без
да броя стъпалата - знаех,
че са пак толкова.
Преди да затворя вратата,
под носа на една измислица,
не помня в каква
концентрация на искреност
е съществувало присъствието ми.

2
Прескочих главата,
но цопнах в локвата кръв.
Не пресметнах крачките
и стъпих с десния.
И щяха да останат петна,
ако всичко това беше истина.

3
Опънаха два реда въжета
и комшиите започнаха питане.
Реката държеше позиция,
по-тъмна от черно количество.
И всичко започна от никъде.
Вятърът духна прането.
Реката достигна оградите,
разделящи сегашно от минало.
Някой задърпа камбаната.
Но водата преля върху моста,
после преля и прозорците,
загаси в камината огъня
и добре, че нямаше никой.
Отдавна всички бяха измрели.