автор: ulianka

"Усмихни ми се вече, живот!
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?

regina

Не ме обичаш вече, живот.
А прескачах за тебе огради.
Но било, каквото било -
свикнах на студ и на клади.

Свикнах с отровния плод.
Със сърцето си, сбито на буца.
Ти недей се обижда, живот,
но отдавна нещо ми куцаш.

Като сто уморени коне
по ръба на света ми се влачиш.
Твоя воля, добре! Поне
не пресъхнах и още те плача.

Но ми се ще, ей така да крещя -
да ме чуе и дяволът в ада.
Не боли, че изгарям в пещта.
Бързо слагай усмивката, слагай я!