автор: phifo

По „За един изгубен Август”
от secret_rose

Аз ще помня светлика на летния бързей разхвърлян
как ни чакат цикадите с зов от тревисти постели.
Гласовете им в огнена глъб са отдавна опърлени.
Само ти не търси и не питай, не питай за мене!

И защото е в мрамор отдавна едното белязано рамо,
аз ти виках през три планини за кръвта на значимото.
Ще е жива водата до свършека пред чешмата от камък,
но за колко захвърлят бастуните лесно лечимите?

Като грозде дъждът натежава и пука зърната си.
Няма тлен, и на двора баща ми е тъй неизменен,
че е бил по коситба на звездни земи непознати...

Само ти ме търси! И не питай, не питай за мене!