автор: jezabel

Ще взема хапче, ще утихне болката
(това е грижа за човека)
и ще заври в дълбокото око на вира,
"забравихме да се погалиме,
не хляба, себе си на псетата раздадохме".
Не ми остана бримка за улавяне.
Във кошницата с преброени вдишвания,
конец червен ще вържа на последното,
съзра ли го, да се помоля,
"Господи, дай милост и на другите".