Малка, крехка пепеляшка
тихо шляпа през реката,
пръстчета протяга в небесата,
към крещяща, досадна сврака.
Плези се на образа си във вира,
гмурва се в зелената градина,
там червено доматче намира
и нахапва вкусна синя слива.
Присяда меко в тревата
на мига покрай въглищата
откъм малката барака
прокрадва се игрива сянка.
Грейват детските очички
снежнобяло коте към нея върви,
руменеят пухкавите бузки,
щастлив смях във въздуха кънти.
Бабче морно се обърсва
морно с набрашнената ръка,
опъват се бръчките в усмивка
при вида на заспалите под лозата
сладко прегърнати-коте и принцеса.