автор: shtura_maimunka

Аз по пътя трънлив ще премина,
босонога през дълбокия брод,
ти почакай, не ще те подмина,
вярвай в мен, както вярваш във Бог!
По баири и урви ще бродя,
през гори и високи била -
ще летя, вече няма да ходя,
па макар с наранени крила.
Ще пристигна от много далече,
ти помоли небето за мен,
тази нощ ще съм твоя, и вече
ще е мой всеки следващ твой ден.
Ти дочака вълшебната птица,
прекосила безброй светове!
Виж - със изгрева малка Зорница
там, от Изток, как нежно зове...