автор: ne_be

Аз те познавам любов,
дори може би съм те срещал,
като капка заляла дълбоко очите,
по трудно с усмивката в сърцето и.
Аз те познавам прашна и гола,
неразумна, наивна, добра,
тази дето все не спира да очаква чудото,
как хората все значат друго в себе си,
докато нещата уж се променят.
Аз те познавам наистина любов,
дори когато всъщност те нямам отвътре,
по скоро просещ отколкото с тебе богат,
по скоро губещ отколкото познал плодовете ти.
Аз те познавам такава любов,
моя глупава и толкова несръчна и смешна,
гледаща отсрани цялата хронология на нещата,
и това което никак не можеш да стигнеш със нея.
Да аз те познавам любов,
когато отдавна нямаш нищо общо с мечтите
и когато искаш да напсуваш всички,
онези дето все залагат цената ти на лотария.
И е толкова кратък, моя божествен скок
крилата са по скоро, малко продърпани и проскубани,
но какво ли е живота дори наричан илюзия,
нека да пием една бира любов със теб,
и нищо че не вярваш, че те имам в себе си.