автор: heartfelt

Жаравата, изглежда, е угаснала...
И днес, уви, огнището е пусто!
А огънят? Навярно жив е някъде -
в огнище друго, в пламъчета - чувства.
Днес моето е пълно с обгорели
главни, в гротескни мъртвешки колажи -
опушени, изтлели – недотлели,
покрити със студени стари сажди...
Днес мястото на огъня е празно!
А няма по-отчайваща картина
от времето, отминало напразно,
от пустото огнище посред зима,
опушено от минали пожари...
И виещия вятър във комина,
разказващ ни историите стари...
Как огънят веднъж от тук е минал.