автор: aldan

„Единственото, което правя, е да развалям картините си!”

– Ще чистим ли тази година? – попита Пази Боже. – Щото, гледам, насъбрало се е известно количество материал за чистене.
– Как така да чистим? – възмути се Недоглед Глед. – Това е действие, което мама крайно не одобрява. Впрочем, какво да чистим?
– На как – както можем, въпросът е да е във вид, удобен за изхвърляне. – поясни Пази Боже. – Пък на другото, майка ти никога не е чистила, поради което се е заринала в бoклуци, за които биха ѝ били нужни около четири хиляди години, за да изчисти. Пък ние, я да видим, можем да изчистим тези боклуци, с които си посипан.
– Ама аз не съм посипан! – възрази Недоглед Глед. – Ако бях посипан, щях ли да съм толкова красив?
– Е, точно това е! Красотата ти е от боклуците, които майка ти не е изчистила!

Тръгнаха тогава Пази Боже и Недоглед Глед, без да се оглеждат при пресичане, в търсене на златната метла. Тя, впрочем, бе единствената, която можеше да изчисти наслоената прелест на Недоглед Глед. За Пази Боже беше късно.

Пресичайки ул. Томахавка №8, заобиколиха молещия се грешник, поради което мислите на Недоглед изпаднаха в колизия, която дори осемдесет хиляди съвременни компютърни машина не биха могли да предотвратят. Недоглед стана, забавен, огледа се и попита „А къде е ул. Светлимрак?”, на което получи силен шамар зад врата наместо отговор.

Скитаха се Пази Боже и Недоглед, дълго се скитаха. Минаваха и подминаваха мъркащите котета, злите усойници, прекрасните зими, за сплепия мрак, счупените крака, осъществените мечти...пък накрая излязоха пред самата фабрика за алюзии.

– Има нещо гнило в тенджерата у дома. – удиви се Недоглед.
– А, не бой се. Това е само супа от крак на разваления труп на майка ти. – успокои го Пази Боже.
– На коя?
– На тая, дето не те заля с достатъчно боклук.
– Значи всичко е наред.

Любопитните и похотливи очи на Недоглед Глед се спряха върху най-голямата врата на фабриката. Той подскочи и наум изкрещя: „Тука ще да е! Тука! Най-голямото и най-лъскавото...значат най-хубавото”. Затича се Недоглед и се удари във вратата.

– Така не се разбива врата. – обезпокои се Пази Боже.
– Ти пък откъде ще знаеш? – изтръпна Недоглед.
– Знам.

Пази Боже извади от магическата си чанта един малък, съвсем миниатюрен златен ключ и го загледа с интерес. Недоглед го хвана от ръцете му, опита се да го постави в клчалката, обаче тя се обиди и се премести. Недоглед почна да я увещава: „Хайде, де! Хубаво ще ти бъде, да ме пуснеш в теб! Аз съм млад, красив, палав, много умен, възпитан, интелигентен, само жив.” Ключалката го погледна със съмнение и отмести поглед. После пак го погледна и се вцепени: „Ама ти си...ТИ СИ! На тебе тука се полага! Бързо мушкай ключа, дето имаш предния джоб и влизай!”.

Недоглед се стъписа, а Пази Боже отвори целофана на седмия пакет цигари.

От предния му джоб излетя голям, много голям, златен ключ, с ангелски крилца, който сам се мушна в ключалката. Тя изстена. Вратата се отвори.

В очите на Недоглед блесна отражението на Храма. Те откриха Храма! Не те, де! Той, Недоглед, откри Храма! Позлатените му кубета гниеха, но това не беше от значение. Недоглед беше на една крачка от влизането в тайното общество на рицарите браните на Фот към Храма!

Пази Боже драсна клечката. Запали цигари. Хвърли огънчето безцелно. Вятърът отвя горящата клечка право в гърба на Недоглед. Копринената му риза, втора ръка, ярко пламна. Косата му – също.

- Друг път, когато започнеш да чистиш, опитай се да потърсиш не метлата, а самата Кофа! Тя, само и единствено Тя, е достатъчно силна, че да отмие мръсотията.

Край!