автор: petar82

да ме няма най добре
добре, но защо
е толкова нелепо
когато мине време
и човека вече почне да го няма
не само като "тяло"
самия той потъва сякъш във забрава
заличен?

каква нелепост
какво безумие
за мен, болния,
а камо ли за истината
защо би плакал иначе.
Тъй че,
желайте си,
макар че с това
ни убивате
нас болните,
а колко повече
целителя

не казваме ли с туй древно
остатъчно желание
не си пролял кръв зарад мен,
не е трябвало
има си прераждане
духовен свят
защо се трепа ти

но защо пък ми даде да чета
и да си тълкувам
че да-с право
ме възпитаваш
със врага си
но
ще ги боли
а може би и теб
ако желаем
както нашите отци
да се изгубим
в небитието

те живи са...
помагат...
да, но
туй не било христианство
и аз вярвам
любовта на всичко вярва

така че как ти смееш да желаеш
да ми причиниш това?
не просто не си мислило
какво
желаеш
безумство древно
с чар
и да, ако се мъчиш
и ако се чувстваш
не себе си
нормално е да го помислиш,
но допусни че може и да е встрани
на километри от мишената
обмислете го
защото аз не мога
не разбирам