автор: marcusjunius

Златните нощи са онзи край
на света, за който мечтаем,
докато чертаем схеми за разумно
пребиваване на планетата Земя,
докато сплитаме устни
в нови опити да се изкажем
за времето или за друга
жена,
докато мърдаме, залепнали върху
бюрата си като мухи
върху лепкава мухоловка.

Златните нощи са написани
на обратно или като
писмо с детския патешки код
пи-тук пи-ле пи-жи
пи-лю пи-бов пи-та
с ръце върху гърдите
ни.

Златните нощи на сънища и животни
в смачканите от размисли чаршафи
с отворени прозорци към бурята и алармите
на колите
са малки лалугери,
които сутрин се изплъзват
през очите ни.

Има ли ги златните нощи
не знаем
знаем
и всичко останало наведнъж
щом блесне слънцето и заличи
спомена за звездите
по обиколката на нашата
окръжност.

Ето, съмна.
Лека нощ, Нощ.