автор: ringo

Щом лятото си тръгне от морето
задълго дните ни ще обеднеят.
Все още под магичната му власт
до късно ще будуваме на кея

и тъжни ще се взираме напред,
където свети лунната пътека,
пред нас ще диша сънното море
и нощен бриз ще ни докосва леко.

До съмване ще скитаме сами
по плажа, опустял и тъжен,
със спомен за отминалите дни
тъгата си дано залъжем.

Невидим кораб с тръбен глас
с брега унил ще се сбогува,
ще лъхне хлад във утринния час
и лятото със него ще отплува.

Ще се заредят скучни дни
на плажа - запустяла къща,
където никой вече не звъни
и никой тук не се завръща.

И само вятърът по здрач
сам себе си ще гони
подобно някой луд ездач,
на който луд му е и коня.

Ала в един прекрасен ден
пак лятото ще се завърне
и този ден обикновен
във слънчев празник ще превърне.