автор: verysmallanimal

Два гарвана, двама гробари,
господа със достойно занятие
се гордеели с дружбата стара –
те от гарджета били приятели.
Но нали любовта вездесъща
не прощава – ни гарван, ни врана
не загърбва туй чувство могъщо –
те и двамата влезли в капана.
А капанът бил прост, ефикасен –
гарга рошава с мили очички.
Силуетът изящен, прекрасен –
със замах покорила тя всички!
И макар със сюртуците строги
да изглеждали досущ близнаци,
те различия имали много –
весел - първият, другият - мрачен.
Е, разбира се, нашата гарга
предпочела смеха пред тъгата.
Ето – тоз с печелившата карта,
а пък другият хулел съдбата.
От любов ослепял веселякът –
тежко паднала сянка коварна
над очите му. Бродел из мрака
след лика на любимата гарга.
Но уви...И нали бил приятел
онзи, другият, мрачният гарван,
пък и знаел какво е да патиш
щом мерак по сърцето те парне,
хич не мислил, а рекъл: Виж, братко
и във радост, и в мъка сме двама,
на, вземи ми окото – поравно
ще делим ние твоята дама.
Саможертва за епос достойна!
Заблестели по-ярко звездите,
даже вятърът - дух неспокоен
кротко спрял на гората в косите.
Ала бавел се слепият гарван
да приеме окото на брата,
че съзирал той в този подарък
на най- черния дявол рогата.
Предпочитам – той рекъл – прости ми
друже мой, да съм сам в слепотата.
Но и сам в любовта. И не искам
да деля с някой друг красотата.
Кой бил умен, кой глупав, не зная
нито кой пък спечелил награда.
Знам, че гарванът страда до края
но на гарван окото не вади.