автор: petar82

Много беше полезно когато пишех в бара в кюстендил, че ми се засмяха
на творението - много ми олекна, защото е много тежко да мислиш
големи неща. Много ми олекна от този смях- надсмешка даже с малко подигравка,

но много ти олеква, че не си толкова важен. А колежката й пък ми каза
хубаво е че пишеш стихове. Така че беше много хубаво, хем виждаш че
не си поет, така че няма причина да ти е тежко, хем пък една топла ръка
против отчаяние. И си мислех колко по-неприятно е да се мъча да представя
нещо, а колко по-недразнещо може би е да приемеш, че си просто един от
всички коментатори и зрители, смешно е, но няма причина за отчаяние.