автор: KazaKova

Не ме боли венецът трънен.
Боде ме цветето, с което го закичи,
от моите ръце отгледано,
откъснато от моите градини,
убива ми,
но ставам неприлично чиста...
страхувам се да не засветя,
че ще пресуша
в очите кладенците,
които мълчаливо ме измиват.
Търпя, но цветето
убива ...