автор: azz

Лепкаво, капещо лято в окото ти.
Стихва нагоре, когато си тръгва.
Аз съм червена, разяждаща зима.
Паря до обло. И после набъбвам.
В най- непривичния ъгъл
засмукана в пясъка,
с всичките жълти недели
заспали по кожата.
Да те изпия е невъзможно
ще се обръщам по дъно в дълбокото.
Цялата бездна съм, ще се разбия
в пяна от дъното с вкус на събличане
Не съм Венера, не съм Афродита
в кръв от ранена трева те изтичам
Мокро и лепкаво. По- лепкаво
даже от юли в дванайсет.

По пясъка.