автор: krasavitsa

Здравей, скъпи приятелю!

Изминаха няколко дни откакто замина, а като че ли беше вчера… чакай, ами че то беше вчера, какви няколко дни, защо ми се е сторило, че няколко дни… хм, как минава времето... колко бавно минава, искам да кажа... абе обърках се нещо.
Сега пък се замислих дали обръщението ми е правилно и откъде го взех това "скъпи"... а, сигурно е по инерция от английския, dear. Иначе за "приятел" мисля, че не греша, макар че нещо ми смъди от последния ни разговор. Ако се съсредоточа, ще разбера какво е.
Да. Сигурно ще се озадачиш, но според моите схващания един приятел като теб трябваше за довиждане да ми каже нещо като "аре чао, дрисло". (Сега това ако някой го прочете, кой знае какво ще започне да си мисли, ама ние с теб знаем какво да си мислим и това е най-важното.) Ще ти простя, защото ти беше доста напечено преди да тръгнеш, пък и аз те дозагрях в последния момент.
Всъщност, бих желала да дам израз на надеждите си, че пътуването ти е минало безпроблемно и не е имало за какво да ме псуваш, дето те навих да избереш този път, а не другия. Както и че се надявам вече благополучно да си пристигнал и да се радваш на радостта на майки, лели, чичовци, стринки, учинайки и баджанаци от твоето пристигане.
Абе... можеше да промълвиш поне едно "пръдло", ама нейсе.
Ха, чувал ли си за професията флатулист? Упражнявана засега само от един човек? Мистър Митейн е крем дьо ла крем флатулистът на Британия. Появил се в шоуто Britain`s Got Talent и оттогава се радва на нестихващ интерес. Митейн е произношението на газа метан на английски. Мистър Метан. Виж го тук. Изключителен професионализъм, няма спор. След като премине първия шок, намираш нещо в тези демонстрации, което прилича на... на смях над самия себе си, на хумора, който ни сваля на земята и ни кара да приемем това, което аз поне много трудно приех. Колкото и да не ни харесва, обречени сме на отделяне. Абе кво го суча толкова, потене, пърдене, пикаене и сране. Така правя и градацията на отделянето по гадост. Винаги съм се питала – хайде, да не е на парфюм, но не можеше ли отпадъците на телата ни поне да не миришат толкова гадно?
Пепелта от цигарата ми пак падна. И това е гадно, да му се не види, пак трябва да чистя след себе си.

Отплеснах се. Опитвам се да си представя колко се радваш на родните хълмове, долчинки и трапове. След цяла година високотехнологичен градски живот сигурно те радва и най-малката тревичка, и най-обикновеното бръмбарче. Къфто си ранобуден, ходиш ли на изгрев слънце да им се любуваш? Все пак се пази от траповете, де. Навсякъде ги има всякакви. И от пчелите се пази! Пчелното ужилване е 2 по скалата на Шмит за болка, която е с диапазон 1-4.

В момента по лаптопа ми упорито лази една мушица и се завира къде ли не. Поговорих й, но не вдява и накрая реших вместо да я оставя да агонизира между два клавиша, милосърдно с един удар да я лиша от живот. Кой може да каже какво точно е милосърдието? Колкото повече се задълбочавахме в разговори по този въпрос, толкова повече всичко започваше да изглежда съвсем наобратно. Пак ще го мислим.
То наистина и на нас всичко ни е наобратно и далеч не бих искала да свеждам нашите отношения, толкова възвишено теоретични, до низменни житейски практики, но като си помисля как си затънал до уши в любимия си селски живот, не мога да не се сетя за козата, например. Питам се дали е бяла, или е шарена ? Често ли ще я доиш? Козите понякога имат много хубави очи, ти обръщаш внимание на очите. Как ли се казва твоята? Цецка? Не. Но си мисля, че трябва да има "ц" в името, поне едно. Констанца? Патриция? Патриция ми допада най-много, ще й викам Патриция. А ще я наричаш ли "дрисло"? Само да не решиш, че те ревнувам от козите и кравите, просто такива въпроси ми хрумнаха.
А, да не забравя. Ако случайно те хване някой от родата да му рецитираш стихове – недей от онези, гневните. Или прибери животинките в кошарата да не слушат. Щото казват, че били много чувствителни и да не вземат кокошките да спрат да носят. Или на кравата да й секне млякото. Имате ли крава, всъщност? Ако имате, и нея ли ще доиш? Те имат топли, дълбоки очи...
Знаеш ли, четох, че симфоничната музика действала добре на добитъка и на кокошките. Моцарт повишавал най-много млеконадоя и яйцесноса. Доматите също се впечатлявали от него. Пускай им. Може и с Шопен да опиташ – клавирните сонати. Но Бетовен и изобщо революционна музика – в никакъв случай. Това Пета, Девета… много се усложнявало положението. Абе изобщо от революции полза няма в никоя сфера, питай мен, всичко съм изчела по въпроса. Трябва да се набляга на еволюционните практики – со кротце, со благо, и само от време навреме – ритник в задника за затвърждаване на посоката на развитие.
Като стана дума за развитие, имам и аз накъде да се развивам. Отивам да режа лук за запръжка.
Аре чао засега. Пръдльо такъв. Ей ти тук едно ноктюрно за кокошките.