В началото бе звук и светлина -
любов безкрайна, страстна, дива.
Любов, наричана със нежни имена,
от тях пък сякаш - по-красива!
Не иде някак на такваз любов
да туриш епитета "скъпа".
Тук няма нежност, тръпен зов,
изобщо - думата е тъпа.
А колко по-добре сега звучи
щом кажеш "бейби", "душо".
О, чуй, сърце, и замълчи!
Неземна музика ли слушам?
Или пък "пиле", "гълъбче"? Нали?
За миг размеква ти душата!
От нежност просто да те заболи.
Велика сила са словата!
Това - в началото. А днес
картинката е малко друга.
И тя, и той на тоз адрес
сега съпруг са и съпруга.
Не иде някак, не върви
за този плондер на дивана
тя нежни думи да реди.
Че то тогаз какво ще стане?
За нищо ти не го търси
и дай му само мачове и бира.
По цяла нощ в ухото ти грухти.
А ти пък лягай и умирай!
Сега защо ли пак сумти
и няма "пиле", "коте", "Буби".
Из хола басът му кънти
от страх ума си ще загубиш.
Къде са тези, нежните слова,
предишните любовни думи?
Че същите ли хора са това?
И думите им - зли като куршуми?!
В началото бе звук и светлина -
една любов сияйна и лъчиста.
Любов, наричана със нежни имена!
И две души - със чувства чисти!