автор: petinka

Един измръзнал вик.
И тишина.
От многото в Живота си.
Дълбае
с накъсан дъх.
И самота.
В индиговите облаци ридае.

Измисля приказки.
Така
по-светло да е
сред тъмата.
И спомен - топъл лъч
в нощта
завивка да е за душата.

Настъпва утро.
Синева
с очи примигва
и сияе.
Преглъща болката.
А Любовта
за Утре-то в сатен мечтае.