автор: maistora

Сънуван спомен с ласки нежни
подклажда
тлеещи мечти,
възражда
мъничка надежда,
че още ме обичаш ти.

Над стара снимка поглед свеждам
и нежно
бледите черти
поглеждам,
мислейки с надежда:
обичаш ли ме още ти.

Навярно хубава и нежна
си още,
както и преди,
и нощем
тайно те повежда
сънят по нашите следи.

Напразно връщат се копнежи,
заспали
спомени, мечти...
Едва ли
като в дните прежни
ще ме обичаш още ти.

Косата ми се поразрежда -
по нея
първи сняг блести,
копнея…
но не съм младежът,
с когото бе в съня ми ти.

Годините без жал изглежда
изтриват
спомена. Почти
убиват
малката надежда,
че още ме обичаш ти.