Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 810
ХуЛитери: 2
Всичко: 812

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОще си спомням...
раздел: Поезия
автор: thebigplucky

Още си спомням...
Любов от пръв поглед.
Време неспокойно, някак – илюзорно.
Влакът на живота – едва мръднал от перона;
ние, щастливи до безбожност –
зяпахме и махахме през прозорците;
дрешките ни – лъскави, миришеха още на картон от опаковките.
И всичко беше красиво и стойностно, ново.
Всеки стих покълваше и даваше плод.
Всяка ласка разтърсваше крехките основи...

А после...
После имаше много, много погледи;
любов – не чак толкова.
Времето в безкрайността се точеше –
все така - с всеки път все по-илюзорно започнато.
Влаковете – препускаха бясно през живота;
търсехме своя, но... разписанията – сложни.
Нямаше време за излишно зазяпване през прозорците -
бързахме и не усещахме трупащата се умора,
претъпканите купета, дрешките поизносени...
Стиховете, прочетени отгоре-отгоре,
оставаха без отговор – за после.
Ласките, споделени в мигове на безотговорност,
сливаха се с вътрешните ни стонове и търсеха някаква опора.
А ни беше още толкова рано за късни сезони...

Сега – последен може да е всеки поглед и всяка любов.
Вкопчваме се в нея отчаяни – като в живота.
На всяка крайна гара пием коняка си самотни -
тук влакове рядко минават,
а верния – вече не си го и спомняме.
През прозореца смътно се мяркат
силуетите на отдалечаващи се възможности,
но дрехите – маркови, вносни.
Стиховете – трупат се – все по-мъдри и по-философски;
да имаше само кой да ги поразрови
и поне една въздишка след тях да отрони...
За ласка бегла душата се моли -
за малко поне да ни докосне онзи някогашен копнеж по невъзможното...
С цигарата по-лесно се понасят и липсите, и пропуснатите истории,
и споменът за онзи пръв поглед към теб –
моя единствена и истинска любов...


Публикувано от aurora на 05.08.2011 @ 12:48:49 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   thebigplucky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
322 четения | оценка няма

показвания 41198
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Още си спомням..." | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Още си спомням...
от mariniki на 05.08.2011 @ 17:42:08
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
много ме трогна този стих...
до болка истинско...thebigplucky,
сърдечен поздрав...


Re: Още си спомням...
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 05.08.2011 @ 17:49:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Браво, Големи! Тук всеки стих може да стане повод и вдъхновение за ново стихотворение.

Аз си избирам по понятни причини:

Влакът на живота – едва мръднал от перона;
ние, щастливи до безбожност –

А ни беше още толкова рано за късни сезони...

Сега – последен може да е всеки поглед и всяка любов.
Вкопчваме се в нея отчаяни – като в живота.

тук влакове рядко минават,
а верния – вече не си го и спомняме.


И цялото впрочем.

Адмирации!



Re: Още си спомням...
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 05.08.2011 @ 21:20:22
(Профил | Изпрати бележка)
Имах нужда точно това да прочета!
Поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!


Re: Още си спомням...
от Izabella на 06.08.2011 @ 12:15:59
(Профил | Изпрати бележка)
Ей, малко крайни са тези констатции:)
Има си време за всякакви неща:)
Само ние се променяме, и така трябва:)
Поздрави:)


Re: Още си спомням...
от Eilsun на 08.08.2011 @ 08:46:47
(Профил | Изпрати бележка)
"... Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Може би с времето, може би временно,
може би от възрастта..."

Така си въвят нещата, за жалост и прости за асоциацията с този стих на Н. Йорданов (цитирам го по памет и не знам дали със съвсем точна) ...
Поздрав! :-)