автор: bilqna_popova

Тихо.
Не съдете вместо мен.
Кои са ме предали.
Кои са ми приятели.
Кой бе неподходящият жених.
Кой ми е старият рефрен.
Кое е мое щастие.
За първи път да искам толкова
да опозная света на друга пишеща жена.
Тя ми събира думите – излишните- встрани.
Останалите ги оформя в букет от клонки.
И моя цъфнал цвят така разлиства.
Кой може да оспорва нуждата
от ножицата на добрия градинар?
По- тихо.
Чувам нейни думи.
Искам да помисля.