Изпълнен диск със светлина,
Луната тихо следва своя ход
и с кротък полъх ведрина
милува нежно сънен небосвод,
а той искр̀и със звезден прах
от п̀овея космичен, странно блед
и някакъв неистов страх
изпитва ти живота стар и клет.
Но ти издържаш, в битки строг,
понесъл удари на зла съдба
и сякаш благороден бог
закриля те в изконната борба!...