В усмивката ти се таи магнит,
а съм само отрицание – на тебе:
в отрицанието си единствено сме сити,
несит копнеж в оковите ни дреме.
Очите ти завихрят кръговрати
в същата недосънувана вселена
и влюбени ресници пръскат злато
по Питърпанови закони за летене...
Коси с мек допир на коприна
по топлите ръце на мрака свличат
надежди... се разтварят и застиват
в пожелания, приготвени за вричане.
Не знам къде оставих моя свят,
но целият твой свят е за обичане...
И пред всички етикети да заспя,
ме пренасяш в тяхното различие.
Думите ни галят с острие на нож
и белязват гънки по дланта ми,
смисълът е винаги добър и лош
с един признак на любов: страдание.