Във мидата червена на лалето
живея в пеперудени мечти.
Такава съм - люлея се в цветчето
най-малката от малките жени.
Позна ли ме - най-крехкото момиче
родено от копринено лале.
Вратата му сияйна днес разтворих,
стъбло прегърнах с двете си ръце.
И спуснах се - надолу към земята,
и по-надолу - в долните земи,
за да открия силата в крилата
и да опитам... всичките бодли.
Позна ли ме?
Изгубено момиче,
но стигнало до птичата сълза?
В перцата ти се сгуших!
Отнеси ме
в страната
на
изящните
слова.