автор: marcusjunius

Под влиянието на Кутси*, който, по подобие на ренесансовите философи и публицисти, е конструирал цяла книга върху „за това” и „за онова”, което си е изпробвана техника, към която за по-сигурно Кутси е добавил съпътстваща еротична нишка, аз...

Извинявам се, зная, че вече сте изпуснали връзката между „аз” и Света в горното изречение, което напълно съответства на начина, по който работи мозъкът ми, който сам си изпуска нишките през цялото време, когато става дума за „аз” и Света.

Да започнем от начало. Обещавам изненадващи изводи към края на този текст. А за тези, на които им е писнало от изненади в живота, ще се опитам, като Кутси, да вкарам еротична нишка. Това винаги върши работа, когато човек загуби интерес.

И така, според енциклопедичните източници „Въображението е психичен познавателен процес на преобразуване на съхранения от миналото в мозъчната кора опит и създаване на нови образи за неща, които човек лично не е възприемал.” Повечето от нас приемат автоматично и без много резерви тази дефиниция – при онези от нас, които не могат да я възприемат автоматично и без резерви, това се дължи по-скоро на по-скромни езикова култура и възможности за концептуализация на безболезнени понятия. (Под безболезнени понятия имам предвид такива понятия, които не причиняват директна физическа болка или удоволствие на субекта, който ги концептуализира.)

За последните превеждам дефиницията на Въображение от Уики: Въображението е способността на нашия индивидуален Мозък да си представя, да „вижда на ум” НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ неща, на базата на натрупана вече информация ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИ ТАКИВА.

Защо повечето от нас приемат това твърдение? Защото то изглежда логично що се отнася до повечето резултати от работата на Въображението. Защото прекрасните (за другите не говорим) книги, които четем, имат ясна връзка, релация със среда, събития и личности, които мозъкът ни (макар и да знае, че са „художествена измислица”) може да възприеме като потенциално действителни. Великите картини, които гледаме, дори и сюрреализмът и кубизмът, например, предизвикват у нас познати емоции, което, макар и те самите да са „нереални”, ги свърза с нашия собствен реален свят. Същото важи и за филмите, музиката, както и всички форми на изкуство и човешка дейност, които са пряк резултат от Въображението.

Но нима всичко е толкова логично и обяснимо? Горната дефиниция на Въображението съдържа две скрити аксиоми, които сякаш ние трябва да приемаме безрезервно: 1) Съществуващите неща съдържат достатъчно информация за несъществуващи неща; 2) Въображението ни е способно да вижда несъществуващи неща.

Аз не мисля, че бих могъл да приема наготово тези аксиоми, без поне да поразсъждавам върху тях.

Първата засяга външния, обективен свят. В основата на човешката наука е Платоновата развита в Аристотелианската представа (закон) за науката, където всичко се гради на логика, емпирични доказателства и дедукция. Тази наука ни учи как, знаейки част от фактите, да достигаме до други факти, които не са очевидни на пръв поглед. Тя ни учи да екстраполираме знанията си, за да достигаме до други, скрити знания за съществуващата същност на света...

Започвате ли да усещате? Научните принципи, които ръководят нашия съвременен свят, умеят да ни водят от познатата реалност към непознатата РЕАЛНОСТ, но са напълно неприложими, що се отнася до НЕРЕАЛНОСТТА. Тоест, няма никакви доказателства, че съществуващите неща, събития и факти съдържат достатъчно информация, за да можем автоматично, с употребата само на някакъв екстраполационен процес (Въображение) да „видим несъществуващото”.

Анализът на първата аксиома автоматично поставя под въпрос и втората: какъв, мамка му, е този магически процес в нашия мозък, който, без налична информация, успява да види неналични неща? Предположението, че това е някаква автоматична невронна екстраполация, по-развинтена у едни и по-малко – у други, направо издиша. Ако аз си представя, че правя секс с жълточервена ****** с три розови очи и осем крака, чието влагалище се намира на дръжката, и която се храни с хора, докато пулсира, дишайки *** - това екстраполация ли е? При положение, че звездичките обозначават мои представи, които не могат да бъдат описани с познати понятия? ОК, това е само пример, онова, което си представих, беше много по-интересно, но в него нямаше секс, а в началото ви обещах еротична нишка...

С други думи, съдейки по свои собствени представи (резултати от работата на Въображението), както и от представите, които други хора с развинтено въображение са се опитвали да ми опишат, аз съм твърдо на мнение, че Въображението не екстраполира на основата на предишен опит („натрупана информация”). Дори и в случаите, когато представите изглеждат базирани на налична информация, те са реално несъществуващи за субекта и няма никаква причина да смятаме, че субектът може да съпреживее нещо несъществуващо.

В крайна сметка какъв е изводът? Какво е Въображението, ако не е процес? Ами тогава остава да е едното от две неща: Сетиво или Инструмент.

Ако въображението няма как да вижда нереални неща, то това означава, че то вижда РЕАЛНИ такива. Как? Ами Безкрайната Вселена потенциално съдържа всичко онова, което Въображението ни показва и чрез него ние не екстраполираме – то е СЕТИВО, чрез него ние просто виждаме нещо, което в действителност някъде някога съществува. Съжалявам, ако довечера няма да можете да заспите от страх да не ви изнасили ****** с три розови очи и осем крака, чието влагалище се намира на дръжката, и която се храни с хора. Спете спокойно – тя сигурно е някъде наистина далече във времето и пространството. А и тъй като моето Въображение я е видяло, по закона за всеобщото привличане е най-вероятно да се опита да изнасили мен.

И остава, разбира се, последният вариант, който на мен сякаш ми изглежда най-правдоподобен. Инструмент. Въображението всъщност вижда реални неща, защото то самото е ИНСТРУМЕНТА, който ги СЪЗДАВА.

И ако вие и аз имаме някакъв шанс при едно Въображение-Сетиво, то при едно Въображение-Инструмент трябва да сме много внимателни. Така че, докато „науката” разбере какво точно е въображението, вие за всеки случай се опитайте да не мислите за огромни ******, които ядат хора.

‘Щото аз отдавна нямам шанс...

---
*Джон Максуел Ку̀тси е южноафрикански писател, езиковед, преводач и преподавател, двукратен носител на „Букър“ и Нобелов лауреат за литература през 2003 година.