автор: sol_lam

Един чай с два лимона
всяка вечер, всяка вечер
през омрежени пердета,
през очи, прикрити в мен,
гледащи ме през мечтата ми,
търсещи ме във несбъдването,
поглед, който има ириси
само в жадната фантазия
на самотна всеотдайност
и на щедър егоизъм.
Всичко ценно си запазвам,
всичко друго го раздавам;
всяка вечер чай с лимони,
а медът горчи в костилките.