Навярно си мислите, мили деца,
че трябва да вярвате на Страха-
че истини знае и казва безброй...
За себе си същото мисли и той!
Мисли се той за всезнайко голям
и все да се шмугне навърта се там
-дълбоко, в най- скришното на сърцето,
където шушука и мрънка, където
с ръце подпира онези врата,
зад която живее в нас Смелостта.
И вечно повтаря: " Там не ходи!
Това ще боли! Онова не прави!..."
Понякога има право, така е,
не всичко ей тъй- на игра е
и геройства безумни да търсим сами!
Просто,не бива да се боим,
когато Живота ни носи в ръка
някоя важна и спешна беда-
бедите също са вид витамини,
те правят хората умни и силни.
Пък паднем ли в някоя не на шега,
Небето подава ни мигом ръка!
И когато по някоя стръмна мечта
хукнат очите ви към върха,
изобщо не се колебайте- тръгнете,
само капризния Страх не водете!
Нека да стисне големи очи
и мирно, и кротко да си мълчи!
Отворете широко онази врата
и вземете със себе си Смелостта!
А Страха, ако пак се прави на важен
и настоява да се изкаже,
почерпете с един хубав пердах,
та него от вас да го хване страх!