автор: secret_rose

Здравей, любов.
Отново ли надничаш
в просеките на сънната ми лудост..
Отново ли на вдъхване обричаш
човека буден.
Не знаеш ли,
в пустинния ни свят
не се излюпваме сълзи,
а мрачни гарвани.
Кремирани, телата ни шептят
с гласа на изтъняла пепел:
Няма ни.