автор: _katerina_

В душата на Елена бушуваха противоречиви чувства.При създалата се нова ситуация обмисляше дали да напусне работата си ,за да избегне неловки моменти.Трудно й беше да гледа мъжа,който обича ,да флиртува и ухажва други жени.
От друга страна ,тя знаеше какъв прелюбодеец е той и всъщност не трябва да съжалява.Елена се държеше приятелски,все пак имаше нужда от добрата заплата,за да гледа болните си родители.А и беше свикнала с обстановката,с колегите,клиниката й беше като втори дом.Колектива беше добър,обичаха да се събират в почивните дни,да ходят на излети,на плаж,на езда.В последно време Елена избягваше да ходи на тези събирания.
Само от едно не можеше да се откаже-от ездата.Обожаваше да язди,там се чувстваше свободна,там падаха всички задръжки.Поемеше ли през полето,усещаше свободата в душата си и нещо се случваше с нея -като че ли преминаваше в друг свят,в друго измерение.В момента,в който усетеше вятъра в меките си и непокорни коси ,чувстваше се като господарка .Тук беше силна ,смела,като че ли можеше да промени целия свят.
Беше началото на лятото,когато отново с колегите отидоха да пояздят в една конна база в планината.Там беше прохладно ,планинските склонове предпазваха от жаркото слънце.Нежен Зефир галеше лицата им ,а листата в клоните на дърветата се полюшваха като в бавен танц.Доктор Даниел Иванов също присъстваше и в този ден той се държеше твърде приятелски към красивата Елена,чието сърце разби.Изпращаше й закачливи погледи,палави намигвания и закачки.
-Искаш ли да се състезаваме.Не можеш да ме победиш русокоске-предложи Даниел.
-Хайде да те видя колко велика ездачка си-засмя се и палаво намигна на Елена.
-Предизвикваш ли ме ?! Добре. Който стигне онзи хълм пръв- печели.
Двамата се впуснаха в галоп .Два великолепни силуета плуваха в пространтсвото.Елена яздеше черна атлазена кобила с буйна грива , русите й къдри играеха с вятъра и се сплитаха като в любовна игра.Даниел яздеше бял едър жребец и синьо-зелените му очи от време на време проследяваха хода на неговата съперница.Зелените треви и килима от червени макове само се полюшваха след тях като неспокойно море.Слънцето любопитно надничаше зад малки облачета,като иззад бели пухкави цветчета.
Изведнъж малко зайче пресече пътя на коня на Иванов,буйния жребец се изплаши и изхвърли Даниел от седлото.Доктора падна върху един дънер ,претъркули се на земята и остана неподвижен.Колегите му ,които с любопитство наблюдаваха до този момент двубоя ,се втурнаха да видят добре ли е доктора.Даниел си беше ударил лошо главата в дънера и лежеше в безсъзнание.Повикаха по телефона линейка, за щастие един от докторите носеше мобилен телефон.
Елена препускаше,като че бе сестра на вятъра и се смееше доволно.Когато стигна хълма спря ,скочи от седлото и заподскача в кръг-
-Аз съм победител!Първа съм,първа съм!
Но в един миг се вцепени-Даниел не се виждаше,а в близката далечина колегите й се бяха събрали в кръг.Побягна с всички сили да види какво се е случило.
-Отдръпнете се! Какво става ?-буташе хората от групата и се опитваше да стигне до централното място.Даниел лежеше безжизнен на тревата.Доктор Георгиев му оказваше първа помощ.
-Обадихте ли се за линейка?-извика почти в истерия Елена.
-Да Елена,не се тревожи.Вероятно има комоцио и скоро ще дойде в съзнание.
Не след дълго линейката пристигна и откараха Иванов в болницата.
Всички колеги отидоха да видят дали ще се оправи Даниел.Приеха го в интензивното отделение.Оказа се ,че доктор Иванов е в кома и никой не може да каже дали ще се оправи.
Всички си тръгнаха ,само Елена остана до него безмълвна .Като че ли плачеше без сълзи и без глас.Гледаше безжизненото тяло на любимия и не можеше да си прости,че се съгласи на това глупаво надбягване.
Стоеше като Ангел-хранител до Даниел,държеше ръката му и гледаше като хипнотизирана в безкрая.
(следва продължение)