автор: iam

В поле широко слънцето огрява
огромен страж-единствено дърво
с клони чак в небесата,
и корени в майката-земя.
Това пазителят е- дървото на живота,
обгърнало с клони толкова съдби
на милиони хора по земята,
по пътя отреден им – тръгнали от тук.
С кора прастара, набраздена от годините,
в които то дарявало живот
на хора бродещи по таз планета,
закриляло света от всяко зло.
И земните недра дарявали дървото
със сила, за да създаде
поредният живот на таз вселена,
да може тоз човешки род да продължи.
По пътя на съдбата да открие,
местото свое в тоз забързан свят,
домът създаден тук за нас да преоткрие,
и пред дървото да се преклони.
Да носи благодарност в душата,
за туй, че му е даден шанс
да бъде част от историята на живота,
пътечка своя-макар и малка да остави на света…