автор: petinka

Къртично разрови сърцето-
от болка то сви се за миг.
А после проплака, горкото-
към него тя бе му длъжник,

защото с ръждиви пирони
прониза го с Свойта Съдба.
А в тихите нейни окови
жадуваше то Любовта!

Случайна, там влага попадна,
наквасвайки сухи уста,
но жаждата в него остана
за обич, уют, топлина...

* * *

И с вик пред сърдечната крепост,
изхабено, под куп знамена,
от ýдарен, сринал го óткос,
разбито до болка, изстéна
и се предаде

сърцето
на
тази
жена.