автор: iam

Поглеждаш безкрая на морската шир,
и виждаш природната сила и мир.
Прииждат вълните-красив благодат,
отмиват и болка и страх от душите.

Милионите стъпки и чувства, постъпки добри,
запазил е пясъкът ситен,
и сякаш запазил милиони мечти
с надежда изричани толкоз години.
Като жива история е морският бряг
запазил следите на толкова хора,
и сякаш изпълва души с благодат
от мислите чудни на хора добри.
Като вълшебна кутия
запазила само доброто
от спомени, чувства, човешки мечти,
измити от морски талази,
огрени от топлите слънчеви лъчи.
Да, много щастливи, спокойни и мъдри дори
ни прави безкрая на плажа,
морето, небето и яркото слънце дори
отварят душите за рая.
Тук всеки разбира, че свързан е с морския бряг
чрез своите мисли и тези на другите хора
оставили диря от доброта
милиони години в ситния пясък.
И всяка песъчинка сякаш скрила е безкрая,
един живот, безброй изказани мечти,
и чувства летни, и тайни споделени
запазени са тук за вечни дни!
Наслагва пясъкът безбройни песъчинки,
добавя нови тайни и мечти,
прочиства водната стихия
от лоши мисли хорските души.
Обича всеки морският безкрай,
обича изгревите, залезите край морето,
защото тази чиста синева
е най-добра за срещи на сърцето!
Тук всяка песъчинка, мидичка, дори водата
запазват част от твоята доброта,
и чакат с търпението на морето
да се завърнеш ти с мечтите нови
на този съвършен, безкраен морски бряг!