автор: yova

с една камила на път е трудно
когато всяка отговорност ранява петите
и пие вода от безсилието

пълниш гърбиците и не падаш

позволяваш си волности
и бягаш надалеч
мислиш
че като криеш главата си
никой не те вижда
но само си заслепен от възможното

не всичко което лети е птица
и няма лека отговорност

докато си заседнал
в теснината на пясъчния часовник
и се чудиш защо времето
преминава покрай теб

а камъните стават все по-тежки
и трудни за носене