автор: petinka

По острия ръб на Живота
сърцето ми ловко жонглира.
Издрани до край, сетивата
се мъчат да го контролират.

Аз искам да бъда такава,
каквато ме Господ създаде-
да будя с любов, добротата
да пазя... Но вътре ръжда е,

кръвта ми в струи потича...
Навярно се казва измама,
когато лъжа се изрича
по точно скалъпена схема!

За кой!? Та човекът за кокал
убива, разкъсва, помита...
В сърцето му огън изгаснал,
душата - в скреж е обвита!

Не искам, не мога да бъда
отрова за другите хора.
В тях Богът е лична присъда,
сърцето им - част от затвора.