автор: DY

Вълните днес не ми говорят.
Или пък аз не ги разбирам.
След бурята са някак уморени,
и по- дълбоки... или по- зелени...
Пясъчни обещания събирам,
докато чайките чупят крилете си.
Уморих се от хоризонти.
После спрях – да почувствам ръцете си.
Вълните ми заговориха в тъмното
на техния различен език.
Не ги разбрах.
И стоя мълчаливо,
докато очите ми ронят сол.
Една грешка се усмихва красиво.
Всеки знае,
че царят е гол...