автор: petinka

Съблякох душата. На прага оставих
чувства ранени. В прахта.
Вървях със надежда. Много заложих.
Търсех с очи любовта!

Празно и тъжно. От мене струеше.
Вътре - деряща тъга.
Болката тихо в душата гореше.
Сълзите ú бяха дъжда.

Бързо попиваше бяла хартия
душевните, мрачни слова.
Нямаше начин това да ги скрие.
Изливах ги пак чрез стиха.

***
Разтърках със дланите тежки клепачи...
Над мене искреше дъга!
Показваше Бог чрез небесните знаци-
Обич(та ми) е Красота!