автор: petinka

Не беше дъжд.
Небето се изля,
без опит стъпките
да скрие.
Не бе и блеснала зора -
в стремеж
до мрак да ме изтрие.

Не бе и слънцето. Очи
прониза, без да ги "изпие".
И остър нож в сърце не бе,
без прорезът да го убие.

Не бе река.
Във утринта
на бряг в сърцето
да се скрие...
С различни думи
беше Обичта
и с нежността ще ме обвие!